Кратка равносметка за 21:
Понякога само два дни може да те извадят от най-големите дупки.
Физическата близост далеч не е гарант за споделеност и vice versa, физическата отдалеченост понякога е просто физическа, пък душите се срещат, те си знаят пътя.
Някои хора срещаш само за дни и те остават точно там, заключени в този отрязък от време. И това е окей, не е нужно всичко да продължава.
На музиката трябва да се дава втори шанс.
На хората – понякога – също. Макар че вторият шанс е малко егоизъм, той е за лично успокоение, че сме направили каквото сме могли, че сме опитали ключа във всички врати, нищо че сме били почти сигурни, че няма да минем отвъд тоя праг.
Да свикнеш със себе си е едно от най-важните неща и въобще страхотен израз на уважение към това, което си.
Морето е дезинфектант на ума.
Да уважаваш изборите си е есенция. Винаги трябва да си напомняш колко трудно ти е било да ги направиш.
Най-страхотните стихотворения са онези, които си намислям преди да заспя, на тъмно и уморено. Те са най-добри, защото никога не са записани. И имат потенциала на постоянното доизмисляне.
Човек трябва да скача в дълбокото. Непрекъснато. Нищо че не може да плува. Просто трябва да се оставяш на пропастта да те поеме от време на време.
Сезоните (времето) за нищо не са ми виновни.
Прошката е важна: прощаваш веднъж. Другото тежи само на теб.
Научих се, че е важно да се възхищаваш понякога и от себе си, не само от другите. Другите (могат да) са прекрасни, но сравнителните анализи скъсяват щастието, а аз искам моето да върви като шлейф зад мен.
Здравословният скептицизъм е важен.
времето тук блика на тласъци – като петрола 
Честит рожден ден, голяма малка Габриела! Смело да се гмуркаш във всичко, което ти предстои, а то да е бурно и хубаво, или пък почти точно както ти харесва!;))
<3