тази песен е ужасно тъжна и хубава.
като ново и плашещо начало.
човек наистина е създаден да се справя с всичко. и е създаден, за да забравя. може би това е функцията на изкуството – да твори памет. не заради преходността на човека, а заради неговата обреченост да забравя.
п.п. оф, не бях се сетила, че ще ми трябва нова категория, след като вече не съм на 21. порастването е сложно.
п.п.2 не знам защо, но постовете ми винаги звучат все едно ми се къса сърцето. а тъкмо онзи ден казах, че не съм меланхолична.
п.п.3 наистина не съм, просто съм досадна.
времето тук блика на тласъци – като петрола 