на единия край на града
е пътят към онзи дом на баща ми
където е направил първите си стъпки
мислейки че не са достатъчни
само защото е нямало кой да му каже
че първата стъпка винаги е достатъчна
в самия център на града
е пътят на последния му дом
където направихме последните си стъпки редом с него
знаейки че не са достатъчни
защото само онзи който е вървял до края на загубата
знае че най-трудна е последната крачка към нещо чийто край не си предвидил
в другия край на този град
е онзи дом където стъпките се смесват
когато ставам нощем жадна и подсетена
и само се надявам крачките които правя сега
да не са назад дори при все че вече
се налага да говоря за теб в минало време
баща ми има три наречия за дом
в първия баба ми отсича черешата
във втория една черешка тупва меко в пръстта
в третия един плод пръсва сока си
докато гледам замислено календара
да определено е черешова задушница
казвам
и няма как – преглъщам
времето тук блика на тласъци – като петрола 