без територия

дори нямам фетиш към коси и рядко запомням
кой с каква е мисля ги за руси те са тъмни
чудя се дали запомням нечие лице изобщо
камо ли какво го обрамчва
макар че помня един непослушен кичур
разлюлян подобно махало
помня хоризонта който въпреки далечината
ми даваше усещане за близост
помня как докато единият спи
другият е буден
помня че настигането
е почти невъзможно
само кадри отрязъци дребни сладки
ни се полагат
поне докато съвпаднем географски
часовете наистина са само подробности
тиктакам на мъртъв език
откакто се помня
нали ти казах
времето не съществува
на ръката си нося часовник
чиито стрелки отдавна не мърдат

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s