дори нямам фетиш към коси и рядко запомням
кой с каква е мисля ги за руси те са тъмни
чудя се дали запомням нечие лице изобщо
камо ли какво го обрамчва
макар че помня един непослушен кичур
разлюлян подобно махало
помня хоризонта който въпреки далечината
ми даваше усещане за близост
помня как докато единият спи
другият е буден
помня че настигането
е почти невъзможно
само кадри отрязъци дребни сладки
ни се полагат
поне докато съвпаднем географски
часовете наистина са само подробности
тиктакам на мъртъв език
откакто се помня
нали ти казах
времето не съществува
на ръката си нося часовник
чиито стрелки отдавна не мърдат
времето тук блика на тласъци – като петрола 