i can only do so much to fix / all the things that went unspoken

нещо като късно лято-ранна есен във въздуха, ветровита и вятърничава софия и разпиляна мисъл днес. драскам си дълги изречения в един настолен тефтер на работа, предимно защото ми харесва да гледам деформирания си почерк, който все още е красив понякога, както и защото откраднах много интересна химикалка. пише тънко като пръстите, които я държат.

сънувах те — скочи от една висока сграда, за да спасиш чантата ми, която беше излетяла от нея секунди по-рано. скочи изпънат като струна и оцеля. може би най-милото нещо, което си правил за мен.

 

*

юли, разсрочен до август

Бях на двайсет и две. Просто исках дните ми за малко да станат по-вълнуващи, да посягам към обикновените неща в живота си и да ги превръщам в нещо ново, без никакви задължения към миналото.

из „Нека големият свят се върти“, Колъм Маккан, прев. Жени Колева

 

*

put down this suitcase
this weapon of yours
the struggle is over
you don’t need it no more
you can’t remember longly
you forgot about bored
and nothing’s the same
since you walked through this door

pas cap

Много животни, както питомни, така и диви, докато са малки, обичат да играят. Характерът на игрите се определя от начина им на живот.

този сюжет е познат
както се казва основен
още не сме пораснали
само игрите са други
не за опознаване на свят
а за лакомството на върха на пирамидата
и нищо не е в полза на интровертното дете но
тази площадка не ми е чужд ареал
схващам правилата
и отрано реших че не ставам
нито за актриса лошо се преструвам
нито за спортистка не умея да губя
от един момент нататък
регламентът ми е много прост
тази игра няма play again
само
гейм сет
тръгвай

it was the best of times, it was the worst of times

сега знам какво имаше предвид, когато каза ще се наслаждавам, докато мога. очакването винаги е най-хубавата част.

ще се самоцитирам, защото скоро някой беше чел този мой текст:

направих толкова планове, преди да те познавам.