i can only do so much to fix / all the things that went unspoken

нещо като късно лято-ранна есен във въздуха, ветровита и вятърничава софия и разпиляна мисъл днес. драскам си дълги изречения в един настолен тефтер на работа, предимно защото ми харесва да гледам деформирания си почерк, който все още е красив понякога, както и защото откраднах много интересна химикалка. пише тънко като пръстите, които я държат.
сънувах те — скочи от една висока сграда, за да спасиш чантата ми, която беше излетяла от нея секунди по-рано. скочи изпънат като струна и оцеля. може би най-милото нещо, което си правил за мен.
 
*

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s