нещо като късно лято-ранна есен във въздуха, ветровита и вятърничава софия и разпиляна мисъл днес. драскам си дълги изречения в един настолен тефтер на работа, предимно защото ми харесва да гледам деформирания си почерк, който все още е красив понякога, както и защото откраднах много интересна химикалка. пише тънко като пръстите, които я държат.
сънувах те — скочи от една висока сграда, за да спасиш чантата ми, която беше излетяла от нея секунди по-рано. скочи изпънат като струна и оцеля. може би най-милото нещо, което си правил за мен.
*
времето тук блика на тласъци – като петрола 