поредните списъци

осъзнаването, че:

  • хората правят какво ли не поради какви ли не причини и понякога, макар че не ги разбираш, макар че не кореспондират със собственото ти поведение, те са си напълно легитимни;
  • можеш да имаш най-добрите намерения, да си положил максимум усилия и работа, и желание, и емоция… и пак да не се получи (а Б. каза, че ако полагаш усилия, нещото е обречено, каквото и да е то);
  • когато липсва любов, нищо не я компенсира;
  • … но любовта все пак не е достатъчна сама по себе си;
  • вече не обичаш някого;
  • си свободна да не обичаш никого;
  • си пораснала много за 2–3 години, осъзнаване, което идва от коментар на стихосбирка в гудрийдс, който си писала 19-годишна;
  • си развила умение да прощаваш на хората (с повечко късмет и време — и на себе си може би);
  • не се държиш особено добре с майка си, но си склона да опиташ да се поправиш;
  • не всяко нещо трябва да води до друго, понякога нещата просто са;
  • повечето страхове са напълно излишни и безпочвени;
  • е твърде рано да чувстваш, че нищо не ти предстои.

… всички тези неща не са болезнени, не вълнуват/засягат никого, не са велики постижения на мисълта, но така бълбукат в мен сега.

*

(всъщност това е писано отдавна, но днес отново си мислех подобни неща, затова реших, че е хубаво да си ги имам.)