години след първата ти заплата
се сети че си оставила някъде
някакви ключове
и вече не можеш да се върнеш обратно
бързаше всичко да се случва
всичко трябваше да бъде спешно изживяно
може би затова на 22
(възраст която звучи твърде млада
за да ти се е случило всичко да
чувстваш че всичко което предстои
са бледи версии на онова което си живял)
има някаква бръчка в усмивката ти
която понякога наричат загадъчна
друг път просто свикване
може би затова на 22
когато за пръв път ти предстои да заживееш сама
най-сетне започваш да се плашиш и от битовизми
вместо само от това че може и да няма друг живот
друга любов
и другости изобщо
може би затова и слава богу най-сетне си даваш сметка
че има още прекалено много което не ти се е случвало
и дори да е само да изключиш бушоните
засега това е достатъчно
защото е трудно да се бориш с вечните въпроси
но още по-трудно е да знаеш
че вече си не си момиче вече си жена
и че ако нещо спре да работи
ще трябва да го поправиш сама
времето тук блика на тласъци – като петрола 