even flow

Някои неща ми липсват само като емоция, но не и като конкретика.

Давам си време и пространство нещата сами да се изгладят. Фен съм на accept what you can’t change & change what you cannot accept и се опитвам. Но понякога просто е нужно да изтече малко (или много) вода. Има някои подводни камъни, стояли толкова дълго под течението, че се изглаждат. Искам да бъда такава, но дълбоко в своята собствена вода знам, че съм ръбат камък. Убивам и преча, спъвам и наранявам. Невинаги, разбира се, старая се да е другояче. Но съм остра. Дълго време смятах – разбира се, ето я причината. Ето го изворa на всички беди. Но това не е изворът, защото аз съм изворът. Аз съм водата и острият подводен камък. И по-често от всеки друг спъвам себе си.

Сега (си мисля, че) знам – това не е причината за бедите. За неуспехите. За невъзможността на някого да те обича. Не. Не си ти. Както моята причина да спра да обичам не е била човекът отсреща. Всъщност причината имаше малко общо с него. Но това не променя факта, че любовта си е отишла. А този факт пък от своя страна е непроменим.

*