(con)temporary feelings

https://i.pinimg.com/originals/08/7a/1b/087a1b61137d21876f0abb347dfbf750.jpg

by Robert Montgomery

Не ме е яд, че всички дворци са временни. Но това не значи, че не тъгувам за всички приказки, за които вече е толкова късно, че не стават дори за приспиване.

 

cravings

Купих си кичозни цикламени обици, които приличат на тапите за уши на Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани”. Боря дъжда с тях и с лилав чорапогащник.

Събирам аргументи срещу мъглата. Например: омръзна ми да се чувствам като в роман на Мураками.

Много неща си мисля, но изпитах странен порив да напиша тъкмо това:

Искам вечеря с непринуден разговор, червено вино и пържоли. Съжалявам, че пържоли не звучи добре, но изпитах непреодолимо желание точно за това. И всеки един от споменатите елементи е важен.
Душата и тялото ми са озверели от глад.

Оказа се, че

адресатът ми е с нов адрес. Не знам новия адрес. Не върви да пратя картичка на адрес, който не знам. Не знам дали разбираш, неудобно е. Ами ако искам да ти кажа нещо лично? Разбира се, че искам да ти кажа нещо лично. Но тогава защо ще пращам картичка? Всеки може да прочете картичката. Ха, като че ли това някога ме е притеснявало. Ох…

Пробвам по телефона. Ало, ти ли си, защото аз съм си аз. Името ти е толкова разпространено, че чух имате грешка поне двайсет и осем пъти. Все едно не съм наясно така или иначе, че имам грешка. Моля, какво? А, късно се сещам. Да, знам, при теб минава три часът. Ето пак неудобства. Хората не можели да заспят, когато били в нечий друг сън, какво остава, когато са в телефонен разговор. Нали помниш, че трудно заспивам? В известен смисъл ти съчувствам, задето те държа на линията. Да, да, по същество. Момент, тиктакам. Толкова съм притеснена, нали разбираш, не сме се чували скоро. Моля, какво? Да, знам, че не съм се обаждала. Ми не мога да заспя. Да, пак. Не, не съм ходила на лекар. Да, не чета в интернет. Да, знам, че е вредно. Не, не мисля, че съм в депресия. Мисля, че съм млада и съм далече. Обадих се да ти кажа, че само до теб съм се събуждала отпочинала и спокойна. Не, не през целия си живот, но в последните две години, откакто не мога да спя нормално. Да, сигурна съм. Е, нищо, какво. Да, наистина само за това се обадих.

après tout

*

I remember one morning getting up at dawn, there was such a sense of possibility. You know, that feeling? And I remember thinking to myself: So, this is the beginning of happiness. This is where it starts. And of course there will always be more! It never occurred to me it wasn’t the beginning. It was happiness. It was the moment. Right then.

(из The Hours)

отне ми известно време и вглеждане, за да схвана този клип, но го намирам за много добър. (абе, кога започнах да гледам клипове?) и песента, и цитатът нямат за цел да кажат животът е прекрасен при всички обстоятелства. нц. животът е прекрасен въпреки всичко, което го прави да изглежда другояче.

последните дни* са ми суперемоционални, все едно цяла седмица имам рожден ден, хах.

М. ми каза нещо като не съм сигурна, че заслужавам всичко това – давам ли на хората толкова, колкото ми дават те? заслужила ли съм? с какво?

и аз се чудех същото. но И. каза със себе си.

*писала съм това малко преди да замина, не знам защо не съм го публикувала. но тази песен (и този клип) са нещата на 2017 г. мога да заплача всеки път, в който я слушам. особена смесица от нега и надежда.

не знам дали всичко (щ)е е наред. но животът е красив. дори когато е тъжен.

 

Q&A

Какво щеше да направиш, ако не се страхуваше? – Да скоча с бънджи, с парашут, въобще да съм на високо. Да плувам. Да кажа на всички хора, за които мисля често, какво наистина мисля за тях, за нещата, които правят, за отношенията ни. Да живея по-пълноценно, по-спокойно. Страхът ме изяжда, но ми е голяма тема. Непрекъснато пиша за страх и много се страхувам. Всеки ден. От какво ли не. Това много ми тежи.

Представи си, че имаш всичко, за което копнееш. Какво прави удовлетвореното ти аз? – Пише, редактира, слуша музика, чете като ламя, храни се добре (като по-малка ламя), обича, обгражда се с красиви неща. Пътува, но винаги се връща.

Доколко сме зависими от децата си? – Няма как да знам, но ако съдя по майка си – много. Може би е неизбежно.

Имаш ли нужда да получаваш признание за усилията си? (Ами ако си ги получил, но не си забелязал? по Катерина Стойкова) – Да, определено. Обичам да се чувствам цен(е)на.

Какво значи да си добър приятел? – Да изслушваш, да съчувстваш, да казваш тук съм, до теб съм — дори когато няма какво да направиш. Да присъстваш – много просто, но особено трудно. Да казваш на приятеля си, когато греши, когато върви срещу себе си. Да се радваш искрено на щастието му. Бе звучат много лесни тези неща, а са ужасно трудни. И за даване, и за получаване.

Вярваш ли, че трябва да се отнасяш с хората така, както искаш да се отнасят с теб? – Да, но не съм стигнала до точката, в която съм непременно добра към някого. Ако някой не се държи добре с мен, имам определен толеранс, обикновено малък, след което (понякога) избухвам еднократно и(ли) просто спирам да общувам.

Правиш ли анонимни дарения? – Ако отговоря на този въпрос, продължават ли да са анонимни?

Какво би направил за чуждо внимание? Колко ти е важно? – Като човек, който поддържа твърде личен блог от осем години, не мога да кажа, че не съм фен на душевния ексхибционизъм и не търся внимание. Но съм чепат характер и дори да искам да спечеля нечие внимание, не мога да направя нещо извън себе си, за да го постигна. И клишето, че с правилните хора няма да се налага да правя нещо специално, работи тук.

Еднакви неща ли изискваш от другите и от себе си? – О, не, към себе си съм и винаги съм била много, много по-строга. Опитвам се да съм по-мила към собственото си аз, но невинаги се получава. Но в сърцевината са едни и същи неща и към мен, и към другите: да сме добри, вдъхновени, целеустремени, смели, трудолюбиви, разбиращи, прощаващи.

Какво би казал на 15-годишното си аз? – Няма нужда да отслабваш.

Вярваш ли, че човек заслужава партньора си? – По-скоро не. Мисля, че любовта е късмет. Понякога лош.

Кое е най-важното нещо в работата? – Желанието, интересът, удовлетворението.

За какво искаш да харчиш парите си? – За концерти, пътувания и рокли.

Умееш ли да се храниш/ забавляваш/ пътуваш сам? – Да. Слава богу.

Уважение или компромиси във връзката? – О, и двете. Компромисите с мярка, но непременно. Иначе няма как.

Стои ли телефонът ти до теб на масата, на която се храниш? – Като се има предвид колко рядко се храня на маса… но да, доста често да.

*
https://www.youtube.com/watch?v=qUNFV8T-zoY