Представи си, че имаш всичко, за което копнееш. Какво прави удовлетвореното ти аз? – Пише, редактира, слуша музика, чете като ламя, храни се добре (като по-малка ламя), обича, обгражда се с красиви неща. Пътува, но винаги се връща.
Доколко сме зависими от децата си? – Няма как да знам, но ако съдя по майка си – много. Може би е неизбежно.
Имаш ли нужда да получаваш признание за усилията си? (Ами ако си ги получил, но не си забелязал? по Катерина Стойкова) – Да, определено. Обичам да се чувствам цен(е)на.
Какво значи да си добър приятел? – Да изслушваш, да съчувстваш, да казваш тук съм, до теб съм — дори когато няма какво да направиш. Да присъстваш – много просто, но особено трудно. Да казваш на приятеля си, когато греши, когато върви срещу себе си. Да се радваш искрено на щастието му. Бе звучат много лесни тези неща, а са ужасно трудни. И за даване, и за получаване.
Вярваш ли, че трябва да се отнасяш с хората така, както искаш да се отнасят с теб? – Да, но не съм стигнала до точката, в която съм непременно добра към някого. Ако някой не се държи добре с мен, имам определен толеранс, обикновено малък, след което (понякога) избухвам еднократно и(ли) просто спирам да общувам.
Правиш ли анонимни дарения? – Ако отговоря на този въпрос, продължават ли да са анонимни?
Какво би направил за чуждо внимание? Колко ти е важно? – Като човек, който поддържа твърде личен блог от осем години, не мога да кажа, че не съм фен на душевния ексхибционизъм и не търся внимание. Но съм чепат характер и дори да искам да спечеля нечие внимание, не мога да направя нещо извън себе си, за да го постигна. И клишето, че с правилните хора няма да се налага да правя нещо специално, работи тук.
Еднакви неща ли изискваш от другите и от себе си? – О, не, към себе си съм и винаги съм била много, много по-строга. Опитвам се да съм по-мила към собственото си аз, но невинаги се получава. Но в сърцевината са едни и същи неща и към мен, и към другите: да сме добри, вдъхновени, целеустремени, смели, трудолюбиви, разбиращи, прощаващи.
Какво би казал на 15-годишното си аз? – Няма нужда да отслабваш.
Вярваш ли, че човек заслужава партньора си? – По-скоро не. Мисля, че любовта е късмет. Понякога лош.
Кое е най-важното нещо в работата? – Желанието, интересът, удовлетворението.
За какво искаш да харчиш парите си? – За концерти, пътувания и рокли.
Умееш ли да се храниш/ забавляваш/ пътуваш сам? – Да. Слава богу.
Уважение или компромиси във връзката? – О, и двете. Компромисите с мярка, но непременно. Иначе няма как.
Стои ли телефонът ти до теб на масата, на която се храниш? – Като се има предвид колко рядко се храня на маса… но да, доста често да.
времето тук блика на тласъци – като петрола 