Q&A

Какво щеше да направиш, ако не се страхуваше? – Да скоча с бънджи, с парашут, въобще да съм на високо. Да плувам. Да кажа на всички хора, за които мисля често, какво наистина мисля за тях, за нещата, които правят, за отношенията ни. Да живея по-пълноценно, по-спокойно. Страхът ме изяжда, но ми е голяма тема. Непрекъснато пиша за страх и много се страхувам. Всеки ден. От какво ли не. Това много ми тежи.

Представи си, че имаш всичко, за което копнееш. Какво прави удовлетвореното ти аз? – Пише, редактира, слуша музика, чете като ламя, храни се добре (като по-малка ламя), обича, обгражда се с красиви неща. Пътува, но винаги се връща.

Доколко сме зависими от децата си? – Няма как да знам, но ако съдя по майка си – много. Може би е неизбежно.

Имаш ли нужда да получаваш признание за усилията си? (Ами ако си ги получил, но не си забелязал? по Катерина Стойкова) – Да, определено. Обичам да се чувствам цен(е)на.

Какво значи да си добър приятел? – Да изслушваш, да съчувстваш, да казваш тук съм, до теб съм — дори когато няма какво да направиш. Да присъстваш – много просто, но особено трудно. Да казваш на приятеля си, когато греши, когато върви срещу себе си. Да се радваш искрено на щастието му. Бе звучат много лесни тези неща, а са ужасно трудни. И за даване, и за получаване.

Вярваш ли, че трябва да се отнасяш с хората така, както искаш да се отнасят с теб? – Да, но не съм стигнала до точката, в която съм непременно добра към някого. Ако някой не се държи добре с мен, имам определен толеранс, обикновено малък, след което (понякога) избухвам еднократно и(ли) просто спирам да общувам.

Правиш ли анонимни дарения? – Ако отговоря на този въпрос, продължават ли да са анонимни?

Какво би направил за чуждо внимание? Колко ти е важно? – Като човек, който поддържа твърде личен блог от осем години, не мога да кажа, че не съм фен на душевния ексхибционизъм и не търся внимание. Но съм чепат характер и дори да искам да спечеля нечие внимание, не мога да направя нещо извън себе си, за да го постигна. И клишето, че с правилните хора няма да се налага да правя нещо специално, работи тук.

Еднакви неща ли изискваш от другите и от себе си? – О, не, към себе си съм и винаги съм била много, много по-строга. Опитвам се да съм по-мила към собственото си аз, но невинаги се получава. Но в сърцевината са едни и същи неща и към мен, и към другите: да сме добри, вдъхновени, целеустремени, смели, трудолюбиви, разбиращи, прощаващи.

Какво би казал на 15-годишното си аз? – Няма нужда да отслабваш.

Вярваш ли, че човек заслужава партньора си? – По-скоро не. Мисля, че любовта е късмет. Понякога лош.

Кое е най-важното нещо в работата? – Желанието, интересът, удовлетворението.

За какво искаш да харчиш парите си? – За концерти, пътувания и рокли.

Умееш ли да се храниш/ забавляваш/ пътуваш сам? – Да. Слава богу.

Уважение или компромиси във връзката? – О, и двете. Компромисите с мярка, но непременно. Иначе няма как.

Стои ли телефонът ти до теб на масата, на която се храниш? – Като се има предвид колко рядко се храня на маса… но да, доста често да.

*
https://www.youtube.com/watch?v=qUNFV8T-zoY

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s