Оказа се, че

адресатът ми е с нов адрес. Не знам новия адрес. Не върви да пратя картичка на адрес, който не знам. Не знам дали разбираш, неудобно е. Ами ако искам да ти кажа нещо лично? Разбира се, че искам да ти кажа нещо лично. Но тогава защо ще пращам картичка? Всеки може да прочете картичката. Ха, като че ли това някога ме е притеснявало. Ох…

Пробвам по телефона. Ало, ти ли си, защото аз съм си аз. Името ти е толкова разпространено, че чух имате грешка поне двайсет и осем пъти. Все едно не съм наясно така или иначе, че имам грешка. Моля, какво? А, късно се сещам. Да, знам, при теб минава три часът. Ето пак неудобства. Хората не можели да заспят, когато били в нечий друг сън, какво остава, когато са в телефонен разговор. Нали помниш, че трудно заспивам? В известен смисъл ти съчувствам, задето те държа на линията. Да, да, по същество. Момент, тиктакам. Толкова съм притеснена, нали разбираш, не сме се чували скоро. Моля, какво? Да, знам, че не съм се обаждала. Ми не мога да заспя. Да, пак. Не, не съм ходила на лекар. Да, не чета в интернет. Да, знам, че е вредно. Не, не мисля, че съм в депресия. Мисля, че съм млада и съм далече. Обадих се да ти кажа, че само до теб съм се събуждала отпочинала и спокойна. Не, не през целия си живот, но в последните две години, откакто не мога да спя нормално. Да, сигурна съм. Е, нищо, какво. Да, наистина само за това се обадих.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s