i am young again

Да си припомним.

Гледах го за втори път и пак ме зашлеви по същия начин.

Спомням си какво си мислех тогава, как слушах Young Again на Пол Бенкс, как четях Марк Странд. Как дочетох същия сборник на ръба на терасата на вашите и въздухът режеше.

Така знам, че истински ме е жегнало нещо: когато си спомням всичко около него и може да ми служи за ориентир за определен период от живота ми.

Обичам всичко в този филм: историята, играта, детайлите. И чак сега забелязвам, че Тони чете Животът пред теб в една сцена. Нищослучайновтозиживот.

Чувствам се отрезвена и готова.

 

Може би при първия преглед на този филм не съм била готова, но сега съм. И може да е късно, но може да не е. Това ми стига.

А в случай че съм закъсняла, ще приема и загубата. Преди не можех, но сега е друго:

 (…) какво знаех тогава за насладата от загубите (…)

(М. Странд)