wait for your call, love, the call never came

Преди милиарди години на брега на някаква река в Африка живеели костенурки, които плували до отсрещния ѝ бряг всеки път, когато трябвало да снесат яйцата си. Постепенно реката се разширявала – но едва с по няколко сантиметра годишно. Костенурките нямало как да усетят това и продължили да плуват, всяка година малко повече. Минали милиарди години. Реката се превърнала в океан. Разстоянието между двата му бряга станало огромно. Костенурките обаче продължават да плуват от единия бряг до другия, когато дойде време да стават родители.

Учените още не са постигнали консенсус за причината.

Може би е някакъв родова памет или ген. Може би костенурките са глупави или инатливи. Може би нямат представа какво разстояние ги чака, когато тръгват. Може би не им пука.

Тази история не е моя, прочетох я в една книга, която стои върху купчина от други книги до леглото ми. Там стоят и моите истории, може би не кой знае колко вълнуващи и смешни, но винаги си представям, че ако ми се отдаде възможност да ти ги разкажа, няма да ти се сторят толкова лоши.

До въпросната купчина с истории стои телефонът, към който гледам и сега, докато ръката ми потропва нервно.

Това, разбира се, е телефонът, по който не ти се обаждам.

Учените още не са постигнали консенсус за причината.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s