into the rush now, you don’t have to know how

Не знам дали съм споменавала тук, но изпитвам дълбоко уважение към попмузиката.

Според мен тя лекува най-добре.

Просто ‘щото в една поппесен винаги има хубава развръзка, хепи ендинг или както ви харесва, има реванш, има респект, има резултат, има революция дори.

Да. Твърдя.

(А има ли нужда да казвам, че я запях с цяло гърло, нищо че последно съм я слушала в шести клас?)