Не знам дали съм споменавала тук, но изпитвам дълбоко уважение към попмузиката.
Според мен тя лекува най-добре.
Просто ‘щото в една поппесен винаги има хубава развръзка, хепи ендинг или както ви харесва, има реванш, има респект, има резултат, има революция дори.
Да. Твърдя.
(А има ли нужда да казвам, че я запях с цяло гърло, нищо че последно съм я слушала в шести клас?)
времето тук блика на тласъци – като петрола 