i’m a ghost, and i don’t think i quite know

Не помня как открих този кавър, но е едно от най-любимите ми неща. Помня лятото, в което го чух за пръв път.

Беше горещо, но не твърде, бях едва 46 кила, всичко ми се струваше възможно, не бях влюбена в никого, никога не ми бяха разбивали сърцето, никога не бях разбивала чуждо сърце, най-страшната фаза на пубертета вече беше приключила, имах приказно приятелство, тъкмо бях открила авторите, които и до ден днешен смятам за любими и се чувствах толкова свободна, че веднъж тичах по (разбира се, празна) улица в три часа през нощта, защото бях ужасно щастлива.

Знам, че е рано да си оплаквам младостта, но времето тежи: