o problema não foi te encontrar, o problema é te esquecer

вече не знам дали нещо се е променило
защото всичко е каквото
зимата е отчайващо дълга
но нещо все пак прищраква
трепти като нервен мускул
за да покаже че има движение
когато ти казвам че можеш да се промениш
имам предвид по всеки параграф
което би било остроумно ако пишеше проза
сега вече знам че човек е най-милостив преди края
сякаш казва виж аз те оставям
но толкова съжалявам
а аз царица на ритуалите по справяне
прибирам зад ухото си косата
само от лявата страна никога от дясната
закъснявам точно със седем минути
лягам прекалено късно всеки път
събуждам се в страх и смътност
и чета хороскопа на няколко места
за всеки случай
тук има прекалено много хора улиците са задръстени
опитвам се да избягам от потока
но както винаги се хвърлям право в него
в нито една от цели две книжарници
няма книгата която търся и ако се замисля
това е метафора на целия ми живот
предлагам си само изчерпани възможности
и после се чудя какво не е наред
пред църквата пет-шест момчета ритат срещу едно момиче
момичето е много добро и ги размазва
такива дребни чужди победи са ми важни
и после разбитите плочки букинистите отляво
защото трябва някой в този свят да е на загуба
днес вече не мирише на зима има слънце и даже
да не допиша това (а ако не днес никога няма)
те ме обожават
и това е изцяло мой проблем

maybe you’re just sentimental

Всичко е важно: и смъртта, и приятелите, които си тръгват, и хората, които те разлюбват, и нервите, и фактът, че живееш адски далече от всичко, и песните, които са били непоносими, и косата, която се къса и смачква, и тялото, което те предава поне няколко пъти на година, и всичко напомня, и бягствата, и сълзите в оная стая, и сълзите в друга стая, на 3000 километра от корена, и хилядите пъти кога ще свърши този ад. Може би има смисъл от болката, дори той да се крие в няколко сносни реда и в емпатията. Да, емпатията, тази подценявана човешка способност.

А най-важното са хората, които те обичат. Любовта е, в крайна сметка, присъствие. 

Не знам дали светът ще се омагьоса отново, но понякога се чувствам на косъм от магията, а все по-често дори си позволявам да вярвам, че аз си я правя.

Тази вечер си танцувах, докато се прибирах. Главата ми малко се върти, но всичко си е съвсем истинско.

 

избрани съчинения

… из последния месец

 

 

Нота бене: да се държиш като кретен не е готино.

*

Четох стари постове в търсене на музика за пролетен плейлист и за пореден път ми стана смешно как от 15-годишна се тръшкам за едни и същи неща. И как съм имала период, в който съм изпитвала нуждата да напиша (лошо) стихотворение за всичко.

*

Засега се чувствам много радостна, неконкретно радостна.

*

Имам музика за всякакво време и противно на някои схващания, свързвам песните предимно с дати, месеци и метеорологични условия, а не с хора.

*

Не знам защо седнах да пиша това. Някой ми каза, че е завалял сняг, а друг някой джапа в океана.

*

Пуснах си Zooropa.

*

Аман от подобни сиви, безименни дни.

*

Омръзна ми да се чувствам като в роман на Мураками.

*

Мълчи ми се и не ми се мълчи.

*

Чувствам неприятни неща и понеже не ги чувствам за пръв път, дори не успявам да се фрустрирам качествено или да направя нещо, за да канализирам гнева.

*

Да започна да нося тънки верижки около врата си, фишу на главата си. Да ходя с вързана коса. Отива ми.

*

В най-лошия сценарий ще умра сама без котки, защото мразя котки.

*

В някои дни имам нужда да си кажа ето това: Боже, боже, спокойно!

*

Някой ден всичко това ще е много смешно.

*

Как разбрах, че те обичам?

*

Tи си отвратителен човек.

*

Там имах оправдание, сега какво е оправданието?

*

Между другото, и на мен ми е писнало да съм по-големият човек, по-добрият човек, да поправям отношения, да правя втори опити, крачки, да се сещам първа, да съм по-зависима, да ми липсвате повече и прочие.

*

Да спра да влизам в обяснителен режим.

*

Може и аз да съм гнилата ябълка, кой знае.

Може и аз да съм.

*

Ето ме, една мелодраматична и обезоръжена жена на 22.

 

поправки

Гледам да не пиша неща, за да не става неловко.

 

електричество ще се намери

Реших, че няма да си режа косата, отказах се от оценките на книги, отново ставам любопитна към света. В някои дни ми се ще да изхвърля всички дънки в гардероба си, в други не съм толкова крайна. Имам нужда от жълти гуменки. Радвам се за всички хора, за които си мисля винаги когато чуя I’ll Be There for You. Все още вярвам в смеха и в пролетта. За всичко друго съм touch and go. Нямам дилема. Не ме е страх. Днес цял ден не пожелах да съм друг човек, не пожелах нещата да ми се случват по друг начин.

Тази вечер за пръв път от три години се улових, че се надявам, не, че усещам, че нещо хубаво ми предстои.

И най-важното:

Ти си носи зарядно, а електричество винаги ще се намери.