maybe you’re just sentimental

Всичко е важно: и смъртта, и приятелите, които си тръгват, и хората, които те разлюбват, и нервите, и фактът, че живееш адски далече от всичко, и песните, които са били непоносими, и косата, която се къса и смачква, и тялото, което те предава поне няколко пъти на година, и всичко напомня, и бягствата, и сълзите в оная стая, и сълзите в друга стая, на 3000 километра от корена, и хилядите пъти кога ще свърши този ад. Може би има смисъл от болката, дори той да се крие в няколко сносни реда и в емпатията. Да, емпатията, тази подценявана човешка способност.

А най-важното са хората, които те обичат. Любовта е, в крайна сметка, присъствие. 

Не знам дали светът ще се омагьоса отново, но понякога се чувствам на косъм от магията, а все по-често дори си позволявам да вярвам, че аз си я правя.

Тази вечер си танцувах, докато се прибирах. Главата ми малко се върти, но всичко си е съвсем истинско.