Не искам да пиша нищо, което вече съм писала.
Иска ми се нещо лесно – като безотказния ми смях, когато някой не може да казва р.
Онзи ден сънувах пръстен. Хубава поличба.
Същата нощ имаше пълнолуние. Рядко му обръщам внимание, но докато се прибирах, все пак вдигнах глава нагоре, за да проверя. Имаше само процеп между облаците. Празен. Все едно Луната е била там за известно време, отегчила се е и е тръгнала на разходка.
Напълно е възможно да е попаднала на 9°45’28.01″ с.д. / 100°01’44.90″ и.ш.
Ако не друго, Луната навсякъде е една и съща – независимо от часовата разлика. Може би сме я търсили с една и съща мисъл наум. Не зная как иначе да ти кажа нещата, които искам да ти кажа.
времето тук блика на тласъци – като петрола 