Прищя ми се адреналин.
Като пускане по водна пързалка, като усещане за летене, като всичко сладко на света.
Кръвта, която слиза в слабините, пеперудите в стомаха, усещането, че дробовете ти ще се пръснат от вълнение.
И в същото време съм толкова смъртно уморена, че искам само да заспя в нечии ръце. Искам нещо постоянно, нещо сигурно. Като гривната, която стои на левия ми глезен от 10 месеца насам.
Кога тези неща станаха толкова несъвместими?
Кейт Наш пее don’t think, just try and sleep.
So I’m gonna.
времето тук блика на тласъци – като петрола 