and I’ll come into you in a boy’s dream

Светът пак се омагьосва. Музиката е приповдигната и слушалките дори не се заплитат, косата ми вече не пада, всяка дума е бременна със смисъл, ленивото утринно слънце, клаксоните, цъфналата вишна, прахолякът, който градът тръска от себе си след зимата, всичко ми намига и дава знаци.  Естествено, този момент ще бъде ужасно кратък, понеже е ужасно красив. Ето ни, в най-хубавия период от пролетта, който за минути ще бъде изтласкан от повелята на лятото.

В градинката, през която вървя, ароматът почти ме замайва. Четири баби се спират в средата, за да обсъдят нещо спешно, препират се, прекъсват се, после се усмихват и продължават. Момиче се е качило на пейка, за да снима сградата отсреща. Клошар разлиства вестника, с който може би се е завивал, на една пейка. До него седи дядо с каскет и преглежда амбулаторен лист. Млади хора с ризи и чанти през рамо бързат към работните си места. Всичко живо е с кецове, включително и аз, и за пръв път от ученичка ми се прищява да бях с пантофки, за да се завъртя на пръсти като балерина, защото моментът е подходящ.

Докато чакам на светофара, зад мен мъж и жена разговарят на френски и за миг бих могла да съм на съвсем друго място. Затварям очи и дишам. Сигналът за зелено прекъсва тази обедна идилия и се налага да пресека и да изгубя французите от слух. Но няма страшно. Всичко е възможно, стига да мога да си го представя. А днес мога.

Снощи ми припомниха за приказките по телефона. Те са особени, защото понякога звъниш и приказката вече е започнала. А когато свърши, започва отначало. Когато бях дете и хващах някой филм от средата, баба ми казваше: Ние сме интелигентни хора, може да изпуснем началото.

Не знам какво съм изпуснала, но помня как веднъж ми каза, че всичко е поправимо. Може би наистина всичко подлежи на редакция и салфетката, на която ти бях нарисувала коректорските знаци тогава, е била знак за това.

Оттук нататък няма да знам дали нещата, които ти казвам, стигат до теб, но си мисля, че ако нещо е писано, се случва. Може би затова пиша.

Някои приказки завършват щастливо, иска ми се да не го забравям. Затова и снощи оставих една книга с приказки върху твоите книги. За всеки случай.

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s