miles from where you are

Всичко се беше случило вече,
войната – минала, трагедиите –
доказани невечни. Аз и ти –
отдавна спрели да разменяме
монетата на времето
и кривите си стъпки по неравни улици.
Нямам аргументи за и против нашето
различно въртене. Не търся обяснение.
Ето че този свят все така съществува,
пролетта пристига, независима от всичко,
болките минават и ставам по-смела
с всяко отсъствие,
макар че всяко разминаване ми струва скъпо.
Моята шепа с монети,
протегната към теб, е недостатъчна,
но е всичко, което имам.
Ти, разбира се, щедро отказваш с мотива,
че всичко ти стига.
Така стоим: кой с каквото оръжие има.
Или мисли, че има. Всъщност
двамата нямаме нищо, даже молив
да задраскаме излишното.
Комично е. Въпросът какви сме
виси във въздуха. Но никой не пита.

*