My mistakes are my life

Смешно ми е за всички пъти, в които съм си мислела О, аз това никога.

Не съм Едит Пиаф и съжалявам за доста неща.

Чувствам, че правя само глупости. Изпитвам непоносим, неконтролируем страх. Царицата на фаталния сценарий.

Какво да ви кажа: аз съм отговорна за абсолютно всичко, което ми се случва. И всичко си заслужавам. Сама се ритам стръвно в кокалчето, а на сутринта гледам с почуда глезена си, сякаш не помня от какво е синината.

Поради наличие на неоспорими доказателства се налага да приема, че а) всичко се случва в този живот; и б) всичко минава.

Само това знам. И че искам платно с Одри Хорн за стената.

I’m prepared for one big silence