23.

Малко сън, много цигари, един немного голям куфар, живот сама, доста преборени натрапчиви мисли, паника и страх, няколко много добри решения, няколко много лоши. Тръгване и връщане. Кой знае колко загубени обици, пет страхотни концерта, една шепа не съвсем лоши стихотворения, едно камъче, което успях да дам на когото трябваше, един град, който стана дом.

Бях смела и спонтанна, и много гневна. Още има неща, които не мога да променя, но все по-често имам куража да се променям. Мисля, че няма нещо, през което да не мога да мина. Миналото най-сетне (или поне засега) спря да ме вълнува. Започнах да мисля преди всичко за днешния ден. Събрах се със себе си.

Радвам се, че съм минала точно по тези преки и непреки в съществуването си, радвам се за всичко случило се. Благодарна съм за нещата, от които си тръгнах, както и за нещата, които си тръгнаха от мен. Още по-благодарна съм за всичко, което остана. Радвам се, че още има неща, които мога да наричам свои. Оказа се, че мога да прощавам.

IMG_20180514_222858_524

2 thoughts on “23.

  1. //Знам, знам, по-късно; Смешно (ми) е, защото днес ти надписвах картичка, която гласеше, че има само сега, че животът се случва (като чудесата в храстите), както е редно. После изтрих молива и остана само Дудет, та да, остани вярна на името си, Гъб, всичко е със смисъл и нищо няма смисъл, просто сме, “не сме оттук и сме за малко”, спирам. //23 е просто число;

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s