По една или друга причина не мога да открия любимата си снимка с него. На нея седим на пейка, аз съм седнала на коленете му, той пуши, аз ям царевица на кочан. Изглежда сърдит на нея, но предимно така си го спомням. И си приличаме някак по тази сърдитост.
Нейсе, намерих друга любима. Аз, разбира се, пак ям, този път малини, които сме набрали заедно в едно село в Рила, но той не е сърдит. И така си го спомням.
Нямаме много снимки заедно, може би заради това непрекъснато се опитвам да заснема света около себе си; за да си спомням. Времето е жесток заличител и се улавям, че забравям. А така не ми се иска.
Три години без татко днес.
*Сега при Тея видях, че май е buried. Ох, пак важи. Пак важи. Но misheard lyrics are my life.
времето тук блика на тласъци – като петрола 