Съвсем като на филм беше. Стоях, облегната на мост. Реката под краката ми почти не се движеше. Някой отстрани каза Чакам нивото ѝ да се вдигне, че да си топна краката. Засмях се. Една цигара догаряше в лявата ми ръка. Ти дойде, пуснал How Soon Is Now, с едно полско цвете в ръка и го забоде в косата ми.
времето тук блика на тласъци – като петрола 