Превързала съм толкова рани с някои песни, привързала съм толкова песни към някои рани, че всеки път, когато ги чуя, леко се натъжавам.
The National винаги са малко тъжни, но тази им песен е какво, да, любимата ми категория песен, жизнеутвърждаваща.
Красиво съм съшита:
голяма, мокра бутилка в пестница,
голяма, влажна роза между зъбите.
Страшно парче съм,
такива сме калифорнийците.
Толкова съм голяма, превземам улицата,
по гърба ми – фарове на дълги светлини.
Размахът на крилете ми е удивителен.
Аз съм празник, аз съм шествие.
И всичкото вино е само за мен,
всичкото вино е само за мен,
всичкото вино е само за мен.
Аз съм свещ за торта сред черни момичета,
Господ е на моя страна,
задето съм мъничката булка,
Господ е на моя страна.
Прощавайте, но този път ще се наложи
колоната автомобили да заобиколи,
задето Господ е на моя страна
и задето съм мъничката булка.
И всичкото вино е само за мен,
всичкото вино е само за мен,
всичкото вино е само за мен.
Нося къщата за кукли на сигурно, на раменете си,
през тъмния град.
Нощни лампи светят в ъглите
и горе всички спят.
Всичко е наред,
всичко е наред, няма да допусна луди наоколо,
всичко е наред, няма да допусна луди наоколо.
В такова състояние съм, в такова състояние съм,
че нищо не може да ни стигне, любов.
времето тук блика на тласъци – като петрола 