Отровната чувствителност към света. Потресаващата докачливост. Дразнещата мнителност. Неврозите. Обръщането навътре. Мълчанието като защитен механизъм. Неумението да заставам зад себе си. Самокритиката, която просто НЕ спира. Опасението да не изпусна нещо. Паниката, която започва още от глезените. Неумението да забравям. Чопленето, търсенето на подтекст. Липсата на всякакви инстинкти за самосъхранение. Чувството за вина. Навикът да се извинявам за начина, по който се чувствам. Свикването с режим на пълно изтощение. Съпротивите.
Аз съм толкова неща, които не искам да бъда.
*Филип Ларкин
Този цитат по всеки повод и за често припомняне.
времето тук блика на тласъци – като петрола 