Дейв Геън през 93-та е безпощадно дрогиран, но пее като славей и е щастлив. Мисля, че това е сред най-големите магии на Депеш: истински обичат това, което са създали. За мен музиката им винаги ще е някак свързана с баща ми, което я прави и мост (между мен и него и защо не, между живота и смъртта).
Веднъж един човек ми каза, че единствената смърт, която има значение, е нашата собствена. Смятам такова твърдение за нелепо, но мисля, че трябва да изживеем някои неща, за да им повярваме. Тази вечер си мислех, че може и да е вярно, че имаме само себе си на този свят, само себе си със сигурност, но човек не е създаден да живее сам. През целия си живот изграждаме връзки с други хора, по наше желание или без желание, но неизбежно. Всички тези хора заемат различни места, разбира се, но те са част от нас и всеки път, когато загубим някого, губим част от себе си, която просто не се връща.
Когато загубих баща си, въпреки че не бяхме близки, изпитах нещо, което не мога да сравня с никое друго усещане. Не говоря за шока и болката, те дойдоха и си отидоха, говоря за загубата, за – някой ще каже, че преувеличавам, но така го чувствам – повсеместното усещане за загуба, ако щете и напълно буквално. Сякаш нещо се отчупи от мен в онзи следобед и никога не можах да си го възстановя. И под отчупи имам предвид съвсем буквално усещане, че нещо се отчупва от теб, пада на земята и се строшава.
Темата за смъртта ми е любопитна от дете и обичам да дълбая в нея, защото ми помага да се разбирам по-добре. Уважавам факта, че повечето ми близки хора не са стигнали до тази точка в живота си. Може би никога няма да я стигнат; и това е напълно окей. Но чрез загубата и вечните си монолози за нея уча много и се радвам, че този блог отдушник съществува, защото имам нужда да казвам тези неща – дори когато не знам кой ги чете. Знам обаче, че все някой го прави, и това е достатъчно. Както пише М. Атууд, човек винаги пише на някого. Дори когато няма никого.
П.П. Нужно ли е да споменавам, че безобразно много ми се ходи на техен концерт?
Безобразно много.
времето тук блика на тласъци – като петрола 