Тази история ми я сподели Алекс.
Обичам да шия. Имам тринайсет шевни машини. Те са шумни, неудобни, заемат много пространство. Освен това работя на тях предимно през нощта, защото не ми остава друго време. Но обожавам да го правя и не мога без тях. Когато търся жилище, предвиждам една стая специално за шевните машини. Не правя компромис с това. По-скоро ще се откажа от човек, ако той не ме приема с тази ми страст, но няма да се откажа от шевните машини.
А той приема това. Мрази тракащия звук, който издават, пречат му, в апартамента му няма достатъчно място, където да ги поберем, но все пак ме приема с всичките ми тринайсет шевни машини. Когато се нанесох при него, ми каза: Виж, нямам стая, но ето ти един ъгъл за тях засега. Това е най-доброто, което мога да ти предложа в момента.
Пожелавам си, пожелавам и на вас, да открием този, който ще ни приема с всичките ни тринайсет шевни машини.
времето тук блика на тласъци – като петрола 