befriend the glorious end of the line

Ще ми липсват тези безкрайни пътувания, които стигнаха за не една и две прочетени стихосбирки, обмислянето кой с кой транспорт се засича в подходящо време, така че хем да не чакам дълго, хем да имам седем минути за една цигара. Ще ми липсва фактът, че в момента, в който метрото ме изплюеше от подземната си паст, внезапно всичко около мен утихваше, ще ми липсват всички шегички за този квартал и невъзможността някой да ме изненада със смешка по негов адрес (pun intended), която не съм чувала. Ще ми липсва идеята (която може да е и напълно невярна), че тук слънцето залязва най-късно, сякаш за да ме изчака да се прибера, защото знае, че ми отнема много време. Ще ми липсват разбитите тротоари, по които знам точно как да вървя, че да не се спъна, ще ми липсва да мога да се оправдая с Живея ужасно далеч, за да си тръгна от място, на което не искам да съм. Ще ми липсва страхът от високото. Ще ми липсват междублоковите пространства, които сънувам толкова често.

Ще ми липсват гледки като тази: в рейса се качва очарователно момиченце с кукла бебе (защо момиченцата винаги искат кукли бебета?). Следва я сестра ѝ, на ръба на тийнейджърството, и майка им. Сляпата им майка. Не чувам какво си говорят, защото съм със слушалки, но изглеждат щастливи. Съзнавам, че голямата сестра е и голямата опора в тази компания. Мисля си за всички много смели момичета, които познавам. Мисля си за момичетата, които гледат братята и сестрите си, които растат без бащите си, растат без майките си, растат сами, растат с ключ на връзка около шията, растат и отиват на интервю за работа в деня след бала, растат и плачат сами вечер късно, растат и танцуват сами вечер късно. Растат и пишат за това как растат. Радвам се, че съществуват.

Ще ми липсва да видя две сестри и сляпата им майка, които се смеят на нещо заедно и всички се усмихват, и няма значение, че майката не вижда дъщерите си, защото понякога няма нужда да виждаш нещо, за да си сигурен, че е там. Вкъщи е чувство, не място.

Но е хубаво да знаеш, че имаш поне няколко основания за дом.

Вълнувам се. Да кажа, че не ме е страх, не би било в мой стил, но съм сигурна, че решението е правилно.

И пътят е този.

 

One thought on “befriend the glorious end of the line

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s