Боли ме, че избрах да правя нещо с огромно желание и средата направи всичко възможно това желание да се стопи. Яд ме е, че се заинатих да правя това, което обичам, вместо да захвана нещо перспективно. Повръща ми се от разговори за пари, почивки и квартири. Физически ми е лошо от липсата на човещина, на която съм свидетел ежедневно. Чувството ми за справедливост едвам понася факта, че това, което мога, не е ценно умение днес. Чувствам се наранена от факта, че повечето от хората, които обичам, не ги интересува ни най-малко с какво се занимавам. Нито книгите, които чета, нито книгите, които редактирам, нито нещата, които пиша, нищо. Нищо. Това не е важно за никого. И честно казано, от известно време не знам дали е важно и за мен.
Думите се оказаха безполезни. Единственото нещо, което мислех за свое.
Песента е тази, разбира се. Каква ирония – в любимата ми песен почти няма думи.
времето тук блика на тласъци – като петрола 