Крайниците ми изтъняват и чета много статии за тревожност.
Но не ми се говори за това. Ще кажа само, че се опитвам да преборя тревогата и че не изпитвам задоволство, когато чуя думите много си отслабнала.
Вали сняг, красиво е. Обичам зимата – вдъхва ми надежда по особен начин.
Имам планове, обичам да имам планове.
Не е много безопасно, но за свое добро ще се опитам да не чопля нищо, да не търся под вола теле, да приемам хората каквито са и когато хората ми (по)казват, че ме обичат, да им вярвам.
времето тук блика на тласъци – като петрола 