el espejo

Много съм смешна с това присещане за лято посред зима, но ей на. Имам си плейлист/таг, зависи дали съм в спотифай или в ластфм, който се казва inexplicable nostalgia. Там има шепа песни, защото рядко се сещам да добавям, но всички ми носят един и същ спомен. За лепкав следобед, в който светлината прозира лениво през щорите, във въздуха има твърде много прах, подът скърца, трамваите скърцат и всичко е тъжно дори когато е не е.

Сигурно е от ретроградния Меркурий този спомен. Нещо, което съм живяла, но е заприличало на сън. Сън, от който съм се опитвала да се събудя дълго време, неуспешно. Сън, който сънувам в зимен следобед, на дивана вкъщи, в треска, причинена от настинка. Сън, който трае една песен.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s