Станах ли жена?

Много ми е удобно, както съм си сега, с някои дребни изключения. Нося черно поло, ноктите ми са квадратни. Не прекалявам с бижутата. Спиралата ми не се размазва, научих се да не си пипам лицето и косата постоянно. Ходя с вързана коса. Когато е пусната, тя е трайно къдрава. Вече не си такава, нито с тази права коса. Всичко в мен изглежда горе-долу подредено. Рядко правя нещо спонтано, камо ли нещо глупаво. Пак бърборя много, но не пред всички и все по-рядко онлайн. Започнах да пиша в тефтер, но не мисля, че това е причината. Той е по-скоро органайзер, а не дневник, та там пиша по два реда на ден. Избягвам да слушам тъжни песни, трудно ми понасят. Лесно се плаша. Мисля, че освен всички останали страхове, имам и клаустрофобия. Мразя да се тревожа, но продължавам да го правя, по-силно е от мен. Тревожността не е каприз, прищявка, преувеличаване. Тя е. Най-лошото на тревожността е, че те парализира – не можеш да се ядосаш и да си излееш гнева; можеш да се разплачеш, но некачествено. Тревожността е примка, също като в онази част на Хари Потър, в която героите са омотани в някакво растение и то ще ги удуши, ако не се отпуснат. Ето така се усеща тревожността. И е адски трудно да се отпуснеш.  Надявам се нещата да се раздвижат – но не прекалено, не кардинално – с идването на пролетта. Разбира се, как можах да забравя: копнея за пролет и за жълти кецове. Както винаги. Спокойно, и аз не мога да открия смисъла от този текст – сигурно защото няма.

P.S. Имам нужда от нова музика спешно!

Borges

Learning

After some time, you learn the subtle difference between
holding a hand
and imprisoning a soul;
You learn that love does not equal sex,
and that company does not equal security,
and you start to learn….
That kisses are not contracts and gifts are not promises,
and you start to accept defeat with the head up high
and open eyes,
and you learn to build all roads on today,
because the terrain of tomorrow is too insecure for plans…
and the future has its own way of falling apart in half.

And you learn that if it’s too much
even the warmth of the sun can burn.

So you plant your own garden and embellish your own soul,
instead of waiting for someone to bring flowers to you.

And you learn that you can actually bear hardship,
that you are actually strong,
and you are actually worthy,
and you learn and learn…and so every day.

Over time you learn that being with someone
because they offer you a good future,
means that sooner or later you’ll want to return to your past.

Over time you comprehend that only who is capable
of loving you with your flaws, with no intention of changing you
can bring you all happiness.

Over time you learn that if you are with a person
only to accompany your own solitude,
irremediably you’ll end up wishing not to see them again.

Over time you learn that real friends are few
and whoever doesn’t fight for them, sooner or later,
will find himself surrounded only with false friendships.

Over time you learn that words spoken in moments of anger
continue hurting throughout a lifetime.

Over time you learn that everyone can apologize,
but forgiveness is an attribute solely of great souls.

Over time you comprehend that if you have hurt a friend harshly
it is very likely that your friendship will never be the same.

Over time you realize that despite being happy with your friends,
you cry for those you let go.

Over time you realize that every experience lived,
with each person, is unrepeatable.

Over time you realize that whoever humiliates
or scorns another human being, sooner or later
will suffer the same humiliations or scorn in tenfold.

Over time you learn to build your roads on today,
because the path of tomorrow doesn’t exist.

Over time you comprehend that rushing things or forcing them to happen
causes the finale to be different form expected.

Over time you realize that in fact the best was not the future,
but the moment you were living just that instant.

Over time you will see that even when you are happy with those around you,
you’ll yearn for those who walked away.

Over time you will learn to forgive or ask for forgiveness,
say you love, say you miss, say you need,
say you want to be friends, since before
a grave, it will no longer make sense.

But unfortunately, only over time…

Last night I had the strangest dream

Не помня всичко, не е и важно. Сънят не искаше да ми каже нищо. Но се събудих от него – беше към 4 през нощта, а аз спях по гръб, много нетипично за мен. Спеше ми се ужасно, но известно време не можех да се унеса отново, защото мислех за съня. Беше красив, страшен и в някаква степен сюжетен, което също е изключително нетипично за мен. Абе, зашемети ме. Като нещо красиво, което не разбираш, но все пак не спираш да мислиш за него.

Много ми се гледа „Туин Пийкс“ отново. Никога не съм гледала нещо, което толкова да се доближава до усещането ми за отвъд, колкото този сериал.