Не помня всичко, не е и важно. Сънят не искаше да ми каже нищо. Но се събудих от него – беше към 4 през нощта, а аз спях по гръб, много нетипично за мен. Спеше ми се ужасно, но известно време не можех да се унеса отново, защото мислех за съня. Беше красив, страшен и в някаква степен сюжетен, което също е изключително нетипично за мен. Абе, зашемети ме. Като нещо красиво, което не разбираш, но все пак не спираш да мислиш за него.
Много ми се гледа „Туин Пийкс“ отново. Никога не съм гледала нещо, което толкова да се доближава до усещането ми за отвъд, колкото този сериал.
времето тук блика на тласъци – като петрола 