всеки ден ми е екзистенциална криза

А какъв ми е проблемът всъщност? И не съм ли само аз отговорна за това, че се чувствам глупава и неспособна?

Търпение, търпение, търпение, търпение, търпение, търпение, повтарям си в пауза за една цигара. Кракът ми потропва нервно по плочките, ръката ми шава нервно в ръкава. Не е красиво да си нервна, Габриела, и не е романтично. Хубаво, да, нещата не се развиха точно както си ги представях. Строшаване на идеализма и т.н. Не е за пръв път, но това е положението. Отдавна го знам: нищо спокойно няма в работата с книги, не на това място, не на тези години. И от скоро си мисля: може би пък не е това моето призвание. Или няма нужда от призвание. Може би работата наистина е само това. Работа. Но и в това не съм съвсем сигурна.

И да се тръшкам, и да не се тръшкам – все тая.

Искам да съм Вирджиния Улф или нещо да напиша поне, или нещо значимо да направя.

Всичко в мен мърмори: Не превръщай това в голяма драма

Облегнала съм се на една стена, февруарското слънце ми свети в очите.

Ако не друго, този февруари не ми напомня на нищо. Времето е ново, животът ми е друг. Поне това – и то не е малко. Край на носталгията.

 

 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s