sei lá

Преподавателката ми по португалски каза, че от време на време съм докарвала произношение досущ на португалка. Което не е малко, предвид че самите португалци не признават, че някой освен самите тях говори езика им.

Иска ми се да мисля за това, за нещата, в които ме бива, вместо постоянно да се тормозя за онези, в които си мисля, че не ме.

Затова този текст свършва тук, преди по навик да се разбъбря за всичко, което ме тревожи, например, че не се справям достатъчно добре в нещата, които правя, или че не уча достатъчно бързо, или че имам петно на чорапогащника, или че закъснявам, или че не съм достатъчно добър човек и блаблаблаблабла