Защо ме е страх от коли? От високо, от дълбоко? Дали в предишния си живот съм умряла, падайки от мост в река? Или с кола?
Много са ми важни и градът, и музиката. Този град е най-хубавият на света, защото е моят. А за музиката е ясно. Тя ме връща към, води ме към.
Не искам да съм писателка, не знам дали някога съм искала да съм. Винаги са ми допадали повече ролите зад кадър, затова обичах работата си в издателството и затова обичам да превеждам. Мисля, че бих могла да бъда много по-добър редактор и/или преводач, отколкото писател.
Всъщност преводът много ме вълнува. Живо ме вълнува. Вълнува ме така, както писането не ме е вълнувало. В превода нещата са достижими. В писането на собствените ми текстове винаги има нещо, което не стига — мисля какво и как трябва да напиша, но винаги имам усещането, че не се получава както го искам. И че вероятно няма да се получи. Но с превода е друго. И не опира до това как всъщност се получава, а до това какво усещане имам, когато го правя. Там не се състезавам, не се напрягам. Любопитството надделява над егото.
Сънувах коне. Диви. Било на хубаво. Не съм кой знае колко суеверна, но не отказвам добра поличба от време на време. Дори само да ми се е присънила.