късен август

Разговорите за Космоса и нашата незначителност, търпението ти, безкрайната ти отдаденост. Върховното усещане за сигурност. Фактът, че въпреки всички битови дрязги, останахме спокойна цялост, нещо тихо и ненатрапчиво. Нещо, което хората около нас усещат и си пожелават. Никога няма да сме от афиширащите и от тези, които сериозно ангажират с вечното си горно до. Гледаме в една посока и нямаме крещяща нужда един от друг във всеки момент, защото знаем, че другия винаги го има. Ти ме накара да позная част от себе си, която не знаех, че притежавам. Не съм по-малко емоционална, но се оставям да бъда укротена. Ти прощаваш най-лошото в мен и искрено вярваш в най-доброто. Ти си тук, когато минавам през най-страшното си аз досега, аз, което не мога да контролирам и което ме паникьосва. С теб никога не се налага да се преструвам. Ти си единственият човек, който никога не ме отегчава. Понякога се чудя дали те заслужавам. Откакто те има, никога не се чувствам сама. Този текст има само една възможна поанта: обичам те.