“the word you’re looking for is anyway”

Чувствам се изтощена. Все едно съм изкарала един работен ден и сега тепърва трябва да изкарам още един. Спя значително по-добре отпреди, но натрупаното напрежение тежи. Чувствам се отрудена и това не ми харесва. Дори когато съм вдъхновена, умората надделява. Естествено, има решение, но не мога да се наканя да го взема.

Както и да е. Докато седях на една пейка в парка, мина русоляво детенце в кола играчка. Натискаше клаксона и любопитно въртеше глава към едни гълъби. На самите гълъби не им пукаше, на тях от нищо не им пука. Като стана време да тръгвам, прибрах книгата в чантата и се замислих, че това е вълшебната ми чанта – изглежда суепрмалка, но всъщност побира какво ли не. Всяка жена има такава чанта. Какво още видях? Името на булеварда, изписано грешно, некролог без обичайните помпозности, само едно Обичам те (мразя некролози, но този не беше лош). Де да знам. Няма нещо конкретно, което искам да кажа. Иде ми да се хвана за раменете и да се разтърся. Светът е толкова тъжен през септември. Но животът все пак е хубав. Има какво да се превежда. Ще пътувам. Имам апетит. С времето все по-лесно отсявам нещата, с които не се налага да се боря. Много съм придирчива към хората, с които общувам. Не ми се губи време и не ми се рови никъде.

Защо толкова се притеснявам, че нещата няма да станат както трябва? Ще станат. Искам да вярвам, че талантът има значение. И че не съм по-некадърна от останалите, даже напротив.

И ще намеря мястото си под слънцето – по възможност само да не е твърде топло там.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s