мъгла

let it go

Ако не стане, не стане.

чуваш ли гласа ми в главата си, докато четеш това

Програмата ми е сто процента пълна. Превеждам като луда какво ли не. През равни интервали се опасявам, че не се получава, но практиката е важна, а точно сега имам стимул и възможност да практикувам. Опитвам се да гоня лошите мисли: че не ставам, че каквото превеждам, е посредствено, че каквото пиша, е тъпо. Искам да не ми пука, искам да придобия властта на непукизма, който почти съм усъвършенствала по отношение на външния си вид. То е един вид помирение: това съм аз и точка. Но защо не мога да го приложа към уменията си? Нещо в мен постоянно иска да се усъвършенства, да, това е добре, но друга част от мен се опасява, че е непостижимо. Ами ако и с превода стигна докъдето стигнах с писането, т.е. доникъде? Или не, момент, защо доникъде? Текстовете ти не са тъпи, Габриела, текстовете ти не са тъпи. Self-appreciation, etc. Ако не съсках постоянно по собствен адрес, щях да бъда по-щастлива.

Всъщност ценното в заетостта е, че се чувствам добре. За пръв път от месеци не се събуждам паникьосана.

Чувствам съпротива и дискомфорт да пиша тук – и да пиша като цяло. Дори съобщенията ми са станали адски несвързани и мързеливи. Не мога да проведа смислен разговор в чат. Отговарям с часове закъснение.

Пък и има неща, които трябва да се изричат на глас. Нали го казах вече? Но хората чуват каквото решат.

//за фон Колдплей, които ще имат нов албум. това на теория е чудесно, но на практика можеха да спрат да правят музика след Ghost Stories.

все едно, обичам ги: те са ми първа любов, несбъдната концертна мечта и музика за точно това време от годината, меланхолично и умислено.

I was out of place and time, and over the hill, and out of my mind

Сънувах, че се опитвам да стигна до дома ти. Знаех пътя добре и бях съвсем близо, но нещо все ме спираше; ту се озовавах на следващата спирка, ту в друг град. По някое време ти се обадих и гласът ти звучеше както винаги, когато говориш по телефона. Усещането беше хубаво и насън си казах, че това би могло да е достатъчно, само този разговор, но наяве си давам сметка, че не беше това, което исках.