;

Всичко е ново: маршрут, мелодия и магазин,
цялата проза на дните е сменена.
Правя вечеря, ако се прибера навреме.
Остатъци няма – научих се да живея за един.

Мога да ида на кино и ако филмът е глупав,
сега спокойно мога да намразя режисьора.
Няма да ходя на концерта – бъди спокоен;
всъщност само ти харесваш „нашите“ групи.

Като тръгна да се сещам за твоите крачки,
рязко сменям посоката. Рутината е вредна
за сърцето. Трябват промяна, разтребване.
Повече движение, по-малко спирачки.

Все пак: ключът ми е до твоя, който вече не е там.
Пространството е мое, но наполовина.
Ще оставя да свети, ако тръгна да излизам.
За всеки случай. Или по навик. Не знам.