записки от последните седмици

Когато бях малка, всяка Коледа в училище даваха на мен и на другите деца на разведени родители по една торба с лакомства – вафли, бисквити, портокали… Не знам дали съм си давала сметка защо се е случвало, но сега ми е неудобно от този спомен.

Споменах на една колежка, че имам полубрат и че не изпитвам нищо към него, а тя ми каза, че трябва да положа усилие. Но защо? Не си единствена, каза ми. Много хора са така.

Видимо тези две истории нямат допирна точка, но ми носят сходно усещане. В детския ми спомен изпитвам неудобство от напомнянето (и показността на това), че с нещо съм различна, че нещо не е наред и че някой трябва да се погрижи за мен. А в скорошната случка изпитвам неудобство, че някой мисли, че се мисля за жертва.

*

Нищо не е лично.

*

Започвам да се чудя дали това да съм мила е добра стратегия. Дали не съм прекалено мила? Даже думата не е мила, а мека. Някои скорошни случки ме навеждат на мисълта, че често нещата се постигат по-лесно, ако си по-твърд, даже ако си малко груб. Но не мога. Не мога във връзките си и не мога в работата си.

Хората са проклети. Дори не харесвам повечето хора. Досадни са, груби са, държат се непрофесионално, не могат да общуват.

Чудя се колко човека има, които мислят същото за мен. Или добре, не с тези думи, но със сигурност някъде там има някой, който ме мисли за много глупава, некадърна и неприятна. Форма на баланс някаква, знам ли.

*

Ето, както не мога да плача и точно сега ми се доплака. Но сега не може, а докато стигна до момента, в който ще може, вече няма да ми се плаче. Се ла ви без сълзи.

*

Постоянно мисля какво може да се обърка. И усещам тягостното желание нещо наистина да се обърка, за да мога да си отдъхна.

*

Напоследък много сънувам. Сигурно защото си смених режима и още свиквам със ставането в 6 и 30. И все страшни неща: че отново съм близка с хора, с които не съм, че редакторът ми казва, че ръкописът ми не става, че се омъжвам, че баща ми ми говори. Лоши поличби.

*

Не трябва ли нещата да стават по-лесни с възрастта? Човек не се ли учи? Не се ли отпуска?

One thought on “записки от последните седмици

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s