ЕДНО. Сънувах, че имам огромна къща на “Раковска”. Не, всъщност май беше етаж от къща, все едно. Наистина беше грамадна, с басейн (странно решение на подсъзнанието ми, като се има предвид, че мога да плувам само колкото да не се удавя и че мразя лятото). Най-интересното беше, че тънеше в разруха, но все си мислех: да, всъщност бих могла да живея тук. Няма да тълкувам сега, но има какво да се извлече от този сън. А и беше ярък, красив. Много обичам такива сънища.

ДВЕ. Днес имах чудесен разговор, в който една колежка, даже без да съм казала нещо от порядъка на притеснявам се, ме успокои и окуражи. Да не забравям!

ТРИ. Искам до края на тази година просто да се науча да казвам абе, аре бе, много важно. И да го вярвам.

//и това, все едно не съм го споделяла 100 пъти, по текст на любимата Ина Григорова