Бях на косъм да забравя, но

днес имам имен ден.

***

Нашите до последно не са знаели дали ще съм момиче, или момче, затова не са умували много как ще ме кръстят. Знаело се е, че ще бъда кръстена на баба си (Галя) или на дядо си (Симеон).

Едва ли някой е предполагал, че няма лесно да свикна с името си. Че ще минат години, преди да го харесам, че до ден днешен се представям по-често с Габи, отколкото с Габриела, че това Р се оказва предизвикателство за някои важни хора в живота ми.

И макар че се представям с Габи, говоря за себе си като за Габриела, защото имам чувството, че в мен живее повече от един човек. Често действията на тази мистериозна втора жена са необясними за мен. Най-смешната ми представа за нея е страстна латиноамериканка от някоя теленовела, която драматизира до откат. Понякога много си приличаме.

Иначе баба ми още се сърди, че не съм съвсем кръстена на нея („Няколко общи букви не са достатъчни“). Това не я спря да ми подари семейния пръстен, на който са гравирани първите букви на нейното име и името на дядо ми.

Въпросният пръстен през повечето време стои на лявата ми ръка и винаги когато го погледна, си мисля, че няколко общи букви понякога са напълно достатъчни.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s