*

Тази стая сякаш никога не е била размествана.
Щом за пръв път легнах на това легло, разбрах:
на нещата тук няма да им трябва заместване,
само периодично замитане на спомен и страх.

И ето че предсказах съвършено точно.
Tаванът над леглото е все така непрогледен,
матракът е лоша опора за гръбнака; окото
отслабва, не струва за нищо зрението.

Ние вече сме бръчките по лицата си
ненаучените уроци, изкуствените си зъби,
загубата на себе си, патерицата до вратата,
нещата, от които постоянно се срамуваме.

И все пак тук сънувам себе си като дете,
което чака бъдещето да се сбъдне.
Освен когато заблудена птица нощем
променя честотата на съня ми.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s