*

Тази стая сякаш никога не е била размествана.
Щом за пръв път легнах на това легло, разбрах:
на нещата тук няма да им трябва заместване,
само периодично замитане на спомен и страх.

И ето че предсказах съвършено точно.
Tаванът над леглото е все така непрогледен,
матракът е лоша опора за гръбнака; окото
отслабва, не струва за нищо зрението.

Ние вече сме бръчките по лицата си
ненаучените уроци, изкуствените си зъби,
загубата на себе си, патерицата до вратата,
нещата, от които постоянно се срамуваме.

И все пак тук сънувам себе си като дете,
което чака бъдещето да се сбъдне.
Освен когато заблудена птица нощем
променя честотата на съня ми.