food for thought

1) Parasite – страхотен! Сега искам да ида и в Корея.

Image may contain: 3 people, text

2) Чуден откъс от семинарите на Богдан Богданов. Ето един цитат.

Текстът винаги има температура, която се сменя, особено хубавият текст. (…) Защо не направите нещо такова тогава, когато участвате във важен разговор с някой ваш близък, с който разрешавате някакъв проблем. Той казва: „Трябва да говорим“. Примерно, някой, влюбен във вас, иска да разговаряте за вашите отношения. Това е много чест разговор в младата възраст. И вие не искате, обаче казвате: „Добре, хайде, като искаш, да разговаряме“. И почва разговорът. В този разговор има пасажи с различно напрежение. Разговорът може да протече така, че фактически за онова основно нещо, за което трябва да говорите – за отношенията си, за него да не говорите. Повечето разговори са такива: поставят някаква тема, но на темата не се обръща никакво внимание, защото отношенията чрез разни други неща се показват косвено, а за самите отношения не става дума. Разговорът може да бъде обаче много добър и за двете страни. Едната страна се радва, че за отношенията не е станало дума, а другата страна е изразила отношението си, и като че ли отношенията, за които искахме да говорим, се разрешиха в промяната на настроението, защото всъщност е важно да се промени настроението.

3) „Пътеводител на галактическия стопаджия“! Защото днес трябваше да преведа 1 страница от нея, която ми отне часове,  разбира се, и през няколко минути избухвах в смях. А смехът е мой основен приоритет!

4) Много хубаво интервю с проф. Шурбанов.

5) Иван Динков, когото допреди седмица не бях чела. Голям пропуск.

tenho a janela do peito, aberta para o passado

Кротко оплаквам факта, че ще пропусна най-любимото си време от годината, зората на пролетта, и се опитвам да не си внушавам симптоми (и други чувства).

Това ми дава възможност за пореден път да осъзная, че не мога да стоя мирно. Не знам как да стоя в момента и просто да не мисля. Що за човек съм всъщност? Коя съм аз извън работата, реквизита, постоянното нещоправене?

А постоянното вършене, постоянната активност, продиктувана от педантичността ми, от свръхпрецизността ми, е все от желание нещата да се подобряват. Да се усъвършенстват. Мразя горе-долу, мразя междинните гари. Искам един постоянен възход! Нищо чудно, че В. смята, че съм комунистка. Чудя се дали желанието всичко да е съвършено не ми пречи да приемам нещата, над които не съм имала контрол. Не знам как да приемам, че не всичко може да бъде поправено.

Чудесно. В крайна сметка аз, адвокатът на тезата, че хората не се променят, се оказах в положение, в което или трябва да се променя, или да продължа да страдам за едни и същи глупости. Заповядай, твърда главо, казус – след като смяташ, че хората не се променят, можеш ли да живееш с мисълта, че ти също няма да се промениш?

Някой ден просто ще трябва да се науча да казвам стоп. И на себе си, когато мозъкът ми не спира да мели, и на хората, които се намесват в живота ми без очевидна причина.

Защото, нека бъдем съвсем честни: колкото и съпротива да оказвах, успях да се примиря с доста неща. Просто ми се ще те да не изскачат отново и отново, като досадни реклами, само за да ми напомнят за себе си. Без полза, без по-добра оферта и без достатъчно ефективна технология да бъдат премахнати.

//саундтракът на деня

 

ignore the smoke

Този албум е супер, бях забравила. Ако трябва да слушате само една песен от него, нека бъде Weak and Powerless (макар че моят нов фаворит е Blue).