Толкова съм уморена. Ще ми се да е летен следобед и да си легна съвършено чиста в снежнобели чаршафи, които ухаят на прах за пране. Да заспя, докато светът жужи съвсем тихо и незабележимо. Искам, когато се събудя, да е прохладно, да има къде да приседна, без да говоря. Нищо да не трябва. Да не се налага да си отварям служебния мейл или другия мейл, да нямам задачи в обозримото бъдеще. Искам да остана с усещането, което имам за любими книги, които не помня добре. Да е важно, че нещо хубаво се е случило, без да мисля за подробностите.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s