Толкова съм уморена. Ще ми се да е летен следобед и да си легна съвършено чиста в снежнобели чаршафи, които ухаят на прах за пране. Да заспя, докато светът жужи съвсем тихо и незабележимо. Искам, когато се събудя, да е прохладно, да има къде да приседна, без да говоря. Нищо да не трябва. Да не се налага да си отварям служебния мейл или другия мейл, да нямам задачи в обозримото бъдеще. Искам да остана с усещането, което имам за любими книги, които не помня добре. Да е важно, че нещо хубаво се е случило, без да мисля за подробностите.